„Азбучна молитва” – утвърждаване на боговдъхновения характер на славянската азбука.
“Азбучна молитва” на пръв поглед представлява една загадка за съвременния читател,защото жанрът към който принадлежи не е характерен за днешната литература, а същото можем да кажем и за нейната структура,както и за посланието,в което се крият загадачни образи. За да разберен скрития смисъл на творбата можем да постъпим по два начина.От една страна можем да осъвременим смисъла на творбата,като я погледнем с очите на днешния човек-в този подход няма нищо нелепо,защото днес човек има своята визия за света и колкото и да се опитва да се доближи до представите на миналото,това винаги е трудно и частично. Другият подход е да се опитаме да разчетем творбата чрез знанията за епохата,за контекста ,в който тя се проявява,чрез изследването на специфичните за онази епоха идеи ,понятия ,символи.
Много понятия символи сродяват “Проглас към евангилието” с “Азбучна молитва”.Наред с него тя е едно от първите произведения,написани на старобългарския книжовен език,създаден от светите братя Кирил и Методий. И двете творби доказват,че на този нов книжовен езикможе да се твори съвършена поезия със сложни поетични фигури. Заедно с “Прогласа””Азбучна молитва” принадлежи на жанра на декламационната поезия с религиозен характер. В тях се подчертава свещеността на славянското писмо и значението на новата християнска вяра. Дотук свършват приликите.
“Азбучна молитва” не е призив,тя звучи много по –оптимистично и много по-малко дидактически. Тя е израз на радостта от това,че славянството е станало съпричастно на християнските ценности.
Създадена около 894 година “Азбучна молитва” е поетическо встъпление към съчинението на Константин Преславски “Учително евангилие”.Тя е поместена след предговора в проза, от който научаваме,че Константин Преславски е създал “Учителното евангилие” по поръка на св.Наум,друг от славянските апостоли и ученик на Солунските братя,който е организирал книжовния живот след пристигането на оцелелите ученици на светите братя от Моравия в България.”Учителното евангилие” съдържа 51 слова,които са се чели в църквата в неделните дни през годината.Предназначени са за поучаване на вярващите и разяснение същността на християнството. За да го състави ,Константин Преславски е превеждал раннохристиянските проповеди на Йоан Златоуст и Кирил Александрийски.Словото е оригинална творба на старобългарския книжовник. Той не само е превеждал,но и добавил встъпления и заключения на беседите,за да ги направи по-близки за своите съвреминници.
“Азбучна молитва” съдърха 40 стиха.Всеки стих се състои от по 12 срички с цензура/т.е. пауза/ след петата или седмата сричка. Макар и оригиналното и заглавие да е “ Пролог за Христа,отмерен на тълкованието на Светото евангилие,написан от Константин” за удобство е прието тя да се нарича “Азбучна молитва”,защото всеки стих започва с поредната буква от азбуката-доказано е,че е записана на глаголица.
“Азбучна молитва” съдържа характеристиките на един от най-важните средновековни жанрове-молитвата т.е за разлика от “Проглас към евангилието” “Азбучна молитва” има друг адлесат и не е призив към покръстените славяни да вникнат в божията мъдрост, а е молба-обръщение към Бога. Най-често в молитвата човекът изповяда съкровените си болки и мечти с надеждата,че сили ,по-висши от тези на човешкото същество,ще го подкрепят. Съвременните психолози считат ,че молитвата играе важна роля в психическата нагласа на човека,помага му да се концентрира и по-лесно да преодолее трудностите ,дори и когато техният изход не зависи от него /например тежки болести/. В “Азбучна молитва” авторът се моли за вдъхновение.Неговата молба напомня на античната молба към божеството да вдъхнови поета да възпее подвизите на героите, но същността на молбата на средновековния славянски автор е различна. Това е молба към Бог,за да даде на писателя духовни сили,за да предаде вярно християнското послание на славяните. Творбата изразява жаждата на славянството да се докосне до Божиите истини. Светът на творбата е боговдъхновен,управляван от Бога,създател и владетел на цялото творение. Подобно на “Проглас към евангилието” ,”Азбучна молитва” създава хармонична връзка между вечните ценности на християнския свят и търсенията,актуални за българина в края на ІХ век. Тази творба крие вълнението на цяла епоха от нашата култура-вълнението от това,че пред покръстените славяни се е открил един нов свят на духовно търсене и богопознание,че най-сетне те са се докоснали до ценностите на християнската цивилизация и знание.
Първите 36 стиха от творбата отразяват подредбата на глаголическата азбука,създадена от св.Кирил, а последните 4 представляват формула с прослава на Бога,с която завършва всяко средновековно произведение.
Числото 40 има свещен смисъл за християнската култура.Тосимволизира преход-това е броят на дните ,които Христос прекарва отдаден на молитви в пустинята;възкръсналит Христос се възнася на небето 40 дни след разпъването на кръста; в Стария завет Моисей води евреите 40 години през пустинята,докато ги заведе до обетованата земя. В символиката на числото е заложен и конкретния смисъл на текста :” Ако разгледаме мястото на “Азбучна молитва”сред другите части на “Учителното евангилие”,ще открием,че то е преход от прозаическото встъпление към същинската част-словата.
Четиридесетте стиха на творбата могат да се разделят на четири части от по приблизително 10 стиха. Всяка част съдържа собствено послание,което допълва цялостия молитвен характер. Първата е молитвеното обръщение/1-11 стих/-тук творецът се стреми да измоли от Бога вдъхновение и сили,за да осъществи труда си.Втората част показва жаждата на новопокръстените да станат истински християни. Тя съдържа мотивирана и разгърната молитва,в която се позовава всемогъществото на Бога /12-22 стих/. От 23 до 32 стих се визира молбата към Бога да избави автора от злото искръбта и да го извиси до божественото,тъй като творецът започва своето произведение следвайки пътя на учителите си. Възхвалата към Светата троица в последната част се слива с финала. Това разпределение на частите се основава на символиката на числото 4 в християнската култура,свързано с броя на каноничните евангилия и четирите страни на кръста. В този случай четирите части на текста символично заместват акта на прекръстването,който задължително трябва да последва молитвата.
Образите в “Азбучна молитва” не могат да бъдат докрай разбирани,ако не се има предвид обстоятелството,че те отвеждат към Библията:така например”Фараонската злоба”,за която говори поетът ,извиква образа на фараона,който се противопоставя на бягството на евреите от Египет. В средновековието той е символ на дявола и злото. Авторът моли за “херувимски мисъл и ум”,което в случая азцначава сила да се прозрат божествените тайни.
Всеки един от стиховете в “Азбучна молитва” започва с поредна буква от азбуката,което изгражда азбучният акростих. Акростихът е различим само вертикално,при подредбата на стиховете един по друг. Следователно той внушава завършеност и хармония,единството и пълнотата на битието. В духа на Средновековието акростихът функционира като тайно послание.
Тъй като съдържа в акростиха си Кириловата азбука,”Азбучна молитва” се използва от учените,за да се уточни какъв е бил съставът и,като се съпоставя и с други източници-запазени абецедари/т.е списъци на буквите/, най-ранният от които е изписан върху хоросан в Златната църква на Преслав,със запазени глаголически ръкописи/като например Асеманиевото евангилие с красиви главни букви с растителни елементи и човешки лица/, с трактата на Черноризец Храбър “За буквите”,в който също се съобщава,че св.Кирил е създал 38 букви-както е в азбучния акростих на Константин Преславски/всъщност той включва само 36 букви,защото с ерове Ъ и Ь / не са започвали думи в старобългарския.
Константин Преславски е бил майстор на акростиха.Известни са и други негови акростишни творби.От древни времена се е вярвало ,че писмените знаци ,буквите имат сакрална сила-с такава сила се смята ,че е било заредено изписването на азбуката/абецедарите обикновено започват и завършват с кръст/.Неслучайно и до днес хората обичат да носят буквите си, като помагащи за отблъскването на злото и единство с Бога.
Старата вяра в светостта на азбуката намира силна опора във формите на самите глаголически букви-талантлив книжовник Кирил ги изгражда от трите най-свещени за християните знака: кръг/символ на безкрая и съвършенството,на безкрайната Божия благодат,на вечността/,триъгълник/символ на Светата троица/,кръст/символ на Христовата жертва и възкресение/ Така чрез актростиховата молитва Константин Преславски показва вярата си в светостта на славянската азбука и славянската писменост-чрез тях българите се приобщават към светите истини на Христовото учение.
сряда, 4 юли 2007 г.
"За буквите" – пламенна защита и възхвала на славянската писменност.
"За буквите" – пламенна защита и възхвала на славянската писменност.
Съчинението За буквитее написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България.Авторът е бил длъжен в кратко,но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността,да защити правото и на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично слово,и алегория,съчетано с публицистика и с трактат.То е изградено съобразно компузуцуонната структура на полемичното слово. В първата част на творбата,авторът проследява етапите в историята на славянското писмо,като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката.Според него до 9в.нашата писменост преминава през три етапа.В най-ранния период славяните са езичници,които нямат книги.Изпитват необходимост от писменност и затова измислят писмени знаци-черти и резки.Ограничените възможности на тези писмени знаци не позволяват да се възприемат като писменост. В нов културен етап навлизат славяните,когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви.Това е първият писмен период в тяхната история.Още във второто изречение на За буквите долавяме нотки на протест-нуждата кара славяните да се примирят с руските и гръцките букви,но те са неподходящи за славянския език,не могат да отразят фонетиката и благозвучието му. Третият най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий.Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.За оратора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род,защото това са много силни аргументи в защита на азбуката-една от важните цели на съчинението. Доводи в защита и възхвала на славянската писменост,Храбър търси и в историята на гръцката азбука.Посочва се,че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници.А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методий.Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.Светоста на Кирил прави свято и делото му. Такава е логиката на Черноризец Храбър, като обявява славянските книги за по-свети от предхождащите ги гръцки, като по този начин ги възхвалява и се чувства победител в спора. След като ясно изразява своето становище, полемистът се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин Кирил Философ. Като си поставя за цел да го възхвали и прослави, Храбър посочва факти, които говорят за изключителната популярност на Кирил в България името му е известно дори на най-малките. Това е двойна възхвала на учителя и на народа, възприел така съкровено делото му. Най-силните аргументи, използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука, са умело подбраните и неопровержими исторически факти. В неговото сказание, те са твърде много. Явно Храбър е съзнавал тяхната доказателствена сила и ги използва като най-мощно оръжие срещу отрицателите на славянското писмо. Отношението му към историческите доказателства и факти се определя от максимата:Когато фактите говорят и Боговете мълчат!
Съчинението За буквитее написано в края на 9 в.Вероятно е предназначено за Преславския събор от 893г.,на който славянската писменост е утвърдена като официална за България.Основният проблем на творбата-защита на славянската писменост от нападките на византийците и нейната възхвала,насочват към историческите събития от посочения период. В този период на реформи съчинението За буквите е трябвало да изиграе важна роля-категорично да реши съдбата на славянската писменост като изключително важен фактор за бъдещето на България.Авторът е бил длъжен в кратко,но силно и убедително слово да развенчае противниците на писмеността,да защити правото и на съществуване и необходимостта от нея и да я прослави като съвършено творение на официално признати светци. Съчинението на Черноризец Храбър е и полемично слово,и алегория,съчетано с публицистика и с трактат.То е изградено съобразно компузуцуонната структура на полемичното слово. В първата част на творбата,авторът проследява етапите в историята на славянското писмо,като започва далече преди Кирил и Методий да създадат азбуката.Според него до 9в.нашата писменост преминава през три етапа.В най-ранния период славяните са езичници,които нямат книги.Изпитват необходимост от писменност и затова измислят писмени знаци-черти и резки.Ограничените възможности на тези писмени знаци не позволяват да се възприемат като писменост. В нов културен етап навлизат славяните,когато приемат християнската религия и започват да си служат с гръцки и латински букви.Това е първият писмен период в тяхната история.Още във второто изречение на За буквите долавяме нотки на протест-нуждата кара славяните да се примирят с руските и гръцките букви,но те са неподходящи за славянския език,не могат да отразят фонетиката и благозвучието му. Третият най-висш етап от развитието на славянската писмена култура е делото на Кирил и Методий.Славянските просветители са Божи избраници и светци и писателят се гордее с тях.За оратора е много важно да подчертае връзката между писмеността и спасението на човешкия род,защото това са много силни аргументи в защита на азбуката-една от важните цели на съчинението. Доводи в защита и възхвала на славянската писменост,Храбър търси и в историята на гръцката азбука.Посочва се,че процесът на формирането и е много дълъг и в него участват редица книжовници.А славянската писменост е създадена за много кратък период и то само от Константин и брат му Методий.Надмощието на славянската писменост е неоспоримо и достатъчно основание на автора за славянски патриотизъм.Светоста на Кирил прави свято и делото му. Такава е логиката на Черноризец Храбър, като обявява славянските книги за по-свети от предхождащите ги гръцки, като по този начин ги възхвалява и се чувства победител в спора. След като ясно изразява своето становище, полемистът се връща още веднъж към личността на славянския първоучител Константин Кирил Философ. Като си поставя за цел да го възхвали и прослави, Храбър посочва факти, които говорят за изключителната популярност на Кирил в България името му е известно дори на най-малките. Това е двойна възхвала на учителя и на народа, възприел така съкровено делото му. Най-силните аргументи, използвани от Храбър за защита и възхвала на славянската азбука, са умело подбраните и неопровержими исторически факти. В неговото сказание, те са твърде много. Явно Храбър е съзнавал тяхната доказателствена сила и ги използва като най-мощно оръжие срещу отрицателите на славянското писмо. Отношението му към историческите доказателства и факти се определя от максимата:Когато фактите говорят и Боговете мълчат!
“Проглас към Евангевието” – първата творба на старобългарската извън култова поезия .
“Проглас към Евангевието” – първата творба на старобългарската извън култова поезия. “Проглас към Евангилието” на Константин-Кирил философ е едно от първите произведения на старобългарската извънкултова официална поезия, възникнала в началото на IX век। Във времето на утвърждаване на славянското писмено слово, когато на всички народи трябва да се докаже, че славяните вече имат свой език и писменост, на който могат да създават поетически текстове, тази творба има решаваща роля на основоположник на една традиция продължена с “Азбучна Молитва” на Константин Преславски, “За буквите” на Черноризец Храбър и тн. Първата стихотворна творба на славянски език е призвана да възхвали писменото слово. Тази задача се осъществява на всички равнища на текста: чрез съдържанието, разкриващо силата на словото и голотата на безкнижната душа; чрез дълбокия емоционален патос, чиято цел е да приобщи колективния адресат – славянското племе – към “благата вест”, че и те вече имат слово; чрез поетическата реализация на идеите посредством градацията на мисли, чувства, понятия, анти тези, сравнения и не на последно място чрез потърсената връзка с библейските образи (топоси), носители на святост. Така в едно цяло се сливат християнската идея за Бог като светлина на света и славянската, която носи прозрение за житейстите тайни. Човекът ще достигне до тях само чрез словото, чиято святост още в началото е внушена чрез топосите за светлите и глухите, то е и “дар божи за дясната част”. За поета буквите стават медиатор между човеците и техният творец – Господ. Само чрез тях “Слепи ще прогледнат, / глухите ще чуят писменото слово” и ще компенсират “недъга” на тъмнината, която толкова години е властвала в душите. И така, Исус е разгласявал своето слово, така и славянският творец възвестява това, което године наред народите чаакат. Дошъл е денят да чуят “с целия си ум” словото, “което кърми човешките души” и “подготвя да познаем бога”. Словото като познание за духа, носещо светлина и радост, е изведена на преден план чрез тройните анафорични жпределения, които поставят акцент върху “слушайте... словото...”. Повелителната форма “слушайте” разкрива силните чувства на книжовника, завладян от силата на това ново сетиво – буквите, но и търсения диалог с народа, за да познае той новия закон, който отмахва “тклението но този свят”. В тройното повторение на глаголната форма и на свещената дума “слово” се откроява още с дълбог символичен характер: три е числото но светата Троица – Бог отец, Бог – син и Бог – свят дух и те като универсални придават такъв характер и на писменоста. А само тя носи спасение на безкнижните души, е емоционалното обобщение на поета. И ако емоцията е водеща в тази начална част на “Програса”, то силата на логическите съждения е изведена в следващата. Чувства, но и трезвия разум умело се преплитат в тази творба: чувствата са израз на вълнения на душата, а разумното начало идва , за да покаже необходимаста от това ново слово. То е животворно, затова неслучайно е сравнено с природата и с човешките сетива в поредица от реторични въпроси: “Та кой ли слух, тътнежа щом не чува на гръмотевица, от Бога ще се плаши ? А още: ако ноздрите дъха на цвят не вдъхват как ще разберете това божие чудо ? Устата, неусещащи вкуса на сладостта , човека правя т да е като камък॥ “ Слух, обоняние, зрение и мисъл трябва да се насочат към него, за да видят радостта от докосването до създателя. А това може да стане само с пълното себеотдаване на човека, който като творение Божие трябва да живеее с непрекъснатия стремеж към съвършенство. Един от пътищата към него е новата писменост, която лекува от мрака и носи прозрението. С този аргумент от посланието на апостол Павел към коринтяните и от това, че славяните са вече равноправни на останалите народи, препотвърждава се една истиа, че “врагът на нашите души” е победен и протевниците на буквеното слово не ще успеят да го изкоренят от душите на хората. Поставянето на славянската писменост редом с библейските образи, с промерените истини за битието, приемани като универсални, вече говори и за самата нея като нещо непреходно и вечно, неподлежащо на съмнение. И ако някой все още се съвнява, творецът го оборва със силата на притчата. Богопознанието се постига само по пътя на вярата, а тя е като “семето, което пада на нивата” и “и изисква божия дъжд на буквите”. Слоното е светлина, безкнижовността е мрак, човекът е този, който избира по кой път да поеме. За това поетът е призван да го насочи като му покаже силата на новото оръжие. То расте и се развива в душата, носи сила, разум и увереност, носи поетическо вдъхновение и мъдрост, защото:“Голи са без книги всички народи” Тази метафора притча синтезира авторските прозрения за човешкото битие. В ролята на емоционална поанта този стих извежда увереността, че книгите са пътят към себепознанието. Голотата, слепотата и глухотата могат да бъдат преодолени само чрез мощното оръжие на буквите, оръжие, което не носи смърт, а ново раждане, нов живот в светлината. Точно това ново раждане на славянските племена става предмет на обсъждане в “проглас към Еванггелието”. Началото на тяхното ново живеене в света дава право на книжавника да бъде горд и да сподели това свое чувство на висок глас, защото за словото вече се говори чрез самото слово.
Обаянието на Константин - Кирил според пространното му житие.
Обаянието на Константин - Кирил според пространното му житие.
УВОД: Пространните жития на Кирил и Методий ,наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарската,така и в славянската литература.Те пресъздават образите на великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители,защитници на християнската и славянската кауза.
ТЕЗА: Житейският му образ е апостолски тип.Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния,свързани с богатата политическа,духовническа и писателска дейност на Константин Философ.Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на мисии Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов.Благочестието с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен ,и като духовник.Получава титлата Философ за изключително високата си обпразованост. Подчертаването на тези качества от житиеписеца способства да се пресъздаде образът на Константин Философ жив и исторически достоверен.
ДОК.Ч: Житието на \"блажения учител Константин Философ,пръв наставник на славянския народ\" започва с умело подредени библейски цитати и има за цел да насочи възприемателя на творбата към личността на славянския просветител като Божи избранник и пратеник.
Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговиа земен край.Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека.Благодарение на силната си чиста вяра в Бога,той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Ковстантин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане:\"Такъв ли е този живот,та вместо радост,настъпва скръб?О т днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот...\" Неговата висша цел е, както се казва в житието \"вместо земното,да придобия небесното\".. Обазът се изгражда като образец на подражание,необходим на съвременниците.Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посветени на делото и Бога.
Чрез силата на своите блестящи и високи познания Константин Философ защитава смело и достойно християнските ценности ,отхвърля нападките на своите противници в сложните ситуации на богословските спорове.Речта на Кирил изобилства от мъдри изрази като сентенции,пословици,цитати от Святото писание.Умело вплита е алегорични разкази и сравнения,тъй като познава и книгите на друговерците,с които води диспутите.Чрез всичките тези характеристики житиеписецът изгражда образ на апостолски проповедник с извърмерна духовна сила и възможности.
В повествованието е подчертан силният ум на великия и сват мъж Константин Философ,както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея.
Особено значим момент в Кириловото житие е създаването на азбуката.Философът създава писменост,за да направи достъпно словото Божие за новопокръстените славяни.То е дар от Бога за всички славяни.
Неслучайно в самата Библия е подчертано огромното значение на словото като божествен символ-то сътворява света и ражда светлина.
Така започва и преведеното от Константин Кирил Божие писание:\"В началото бе совото и словото бе у Бога, и Бог бе словото\"..
С присъщата му убеденост и отлично познаване на теологията богословът намира достоен отговор за защита срещу нападките към създадената от него нова азбука,като изтъква ,че една нова азбука е свързана пряко нуждите на богослужението на разбираем език .Така божието слово въздейства върху съзнанието и сетивата на вярващите хора.В този смисъл делото на славянския учител е и религиозен подвиг ,който трябва дабъде утвърждаван и прославен.Сразяванета на \"триезичниците\" е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.
В Пространнтото житие на Кирил присъства светът на средновековния човек,който е ценностно раздвоен От една страна е земният,преходния живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения ,дело на дявола.От друга страна е истинския живот,този ,който е посветен на Бога.Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца,който е образ на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.
Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога,като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.
ЗАКЛ. : Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието,което всъщност е светлина на духа и смисъл на земнияживот на човека.Заедно с житието на Методий ,двете творби слагат началото на старобългарската литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род за векове напред.
УВОД: Пространните жития на Кирил и Методий ,наречени Панонски легенди,са художествени образци на агиографския жанр,заели своето достойно място в старобъългарската,така и в славянската литература.Те пресъздават образите на великите славянски просветители и са особено ценни исторически извори за живота и дейността на двамата първоучители,защитници на християнската и славянската кауза.
ТЕЗА: Житейският му образ е апостолски тип.Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния,свързани с богатата политическа,духовническа и писателска дейност на Константин Философ.Самият той е носел чертите на идеалния тип за своята епоха.Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на мисии Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов.Благочестието с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен ,и като духовник.Получава титлата Философ за изключително високата си обпразованост. Подчертаването на тези качества от житиеписеца способства да се пресъздаде образът на Константин Философ жив и исторически достоверен.
ДОК.Ч: Житието на \"блажения учител Константин Философ,пръв наставник на славянския народ\" започва с умело подредени библейски цитати и има за цел да насочи възприемателя на творбата към личността на славянския просветител като Божи избранник и пратеник.
Повествованието в житието следва хронологическия разказ за жизнения път на агиогероя от момента на неговото раждане до часа на неговиа земен край.Спазено е изискването за съответствие между земно и Божествено. Житийния герой е показан като подобен на библейски персонаж.
Житието представя Константин Философ като олицетворение на божествения стремеж към знание у човека.Благодарение на силната си чиста вяра в Бога,той с лекота усвоява всяко учение. Още от ранната си детска възраст Ковстантин Философ бяга от житейските съблазни и се стреми към духовно въздигане:\"Такъв ли е този живот,та вместо радост,настъпва скръб?О т днес ще поема друг път,който е по-добър от тоя, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот...\" Неговата висша цел е, както се казва в житието \"вместо земното,да придобия небесното\".. Обазът се изгражда като образец на подражание,необходим на съвременниците.Във всяко едно начинание той се ръководи от чисти помисли,посветени на делото и Бога.
Чрез силата на своите блестящи и високи познания Константин Философ защитава смело и достойно християнските ценности ,отхвърля нападките на своите противници в сложните ситуации на богословските спорове.Речта на Кирил изобилства от мъдри изрази като сентенции,пословици,цитати от Святото писание.Умело вплита е алегорични разкази и сравнения,тъй като познава и книгите на друговерците,с които води диспутите.Чрез всичките тези характеристики житиеписецът изгражда образ на апостолски проповедник с извърмерна духовна сила и възможности.
В повествованието е подчертан силният ум на великия и сват мъж Константин Философ,както и способността му да намира най-точните аргументи във всеки спор за доказване правата идея.
Особено значим момент в Кириловото житие е създаването на азбуката.Философът създава писменост,за да направи достъпно словото Божие за новопокръстените славяни.То е дар от Бога за всички славяни.
Неслучайно в самата Библия е подчертано огромното значение на словото като божествен символ-то сътворява света и ражда светлина.
Така започва и преведеното от Константин Кирил Божие писание:\"В началото бе совото и словото бе у Бога, и Бог бе словото\"..
С присъщата му убеденост и отлично познаване на теологията богословът намира достоен отговор за защита срещу нападките към създадената от него нова азбука,като изтъква ,че една нова азбука е свързана пряко нуждите на богослужението на разбираем език .Така божието слово въздейства върху съзнанието и сетивата на вярващите хора.В този смисъл делото на славянския учител е и религиозен подвиг ,който трябва дабъде утвърждаван и прославен.Сразяванета на \"триезичниците\" е тържество над една враждебна догма за пряко действие на духовната сила към човешката душа по пътя към светлината. Житиеписецът образно казва,че светецът е изсякъл тръните на заблуждението и ги е изгорил с огъня на словото.
В Пространнтото житие на Кирил присъства светът на средновековния човек,който е ценностно раздвоен От една страна е земният,преходния живот,в който човекът е в плен на грижи и изкушения ,дело на дявола.От друга страна е истинския живот,този ,който е посветен на Бога.Този специфичен образ на света е очертан в творбата чрез личността на светеца,който е образ на праведен живот и чиято духовна същност е изразена най-точно чрез молитвата.
Новосъздадената азбука изгражда единност между земното и небесното пространство и приближава славянския род до Бога,като му дава възможност чрез нея да се приобщи към Божията мъдрост.
ЗАКЛ. : Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието,което всъщност е светлина на духа и смисъл на земнияживот на човека.Заедно с житието на Методий ,двете творби слагат началото на старобългарската литература и същевременно откриват пътя за духовния просперитет на целия славянски род за векове напред.
Образът на Константин-Кирил според пространното му житие
Константин-Кирил
според “Пространно житие” на Кирил
І. Увод
Под знака на една ожесточена битка между античния и християнски свят, в процеса на налагане на новите ценности Кирил и Методий създават нов духовен ориентир за новопокръстилите се славяни чрез откритата от Кирил уникална писменост и началото на книжовност на техния роден език. Тъй като времето, за съжаление, оставя несигурни свидетелства, за личността на Кирил можем да съдим предимно от творбите, посветени на него, в които откриваме явна смесица от достоверни факти и легендарни разкази в стила на популярните тогава жанрове като житие и похвално слово. Пространното житие на Кирил е отклик на естествения култ към Първоучителите на славянските народи.
ІІ. Теза
Култът към личността на Константин –Кирил Философ след канонизирането му за светец всъщност е култ към божественото познание. Нееднократно в житието се споменава, че той с помощта на Бога овладява удивително бързо знанията, които вече са известни, и търси все повече нови извори, жаден за нови знания през целия си живот. Пространственото житие на Кирил не случайно набляга на неговата просветителска роля в живота на славяните. Това всъщност е най-важната мисия в живота му, на която той подчинява най-много усилия и творческа енергия. Искренната му и чиста вяра в Бога му отварят вратите към познанието и го подготвя за по-нататъшните му изяви като християнски мисионер.
ІІІ. Доказателствена част
1. Детството и юношеството на Кирил
Кирил е богоизбран и специално изпратен от милостивия и щедър Бог да изпълни велика мисия сред славяните – да ги просвети и насочи в светлината на Божиите заповеди. Светостта на героя е статично качество, дадено му по рождениеи утвърдено чрез богоугодни деяния.
За кратък срок той изучава много и разностранни науки и изкуства. Придобива задълбочени познания по геометрия, диалектика, риторика, астрономия, словестност. Освен с ерудиция, той се отличава с голямо прилежание, крепък нрав, интелектуални способности и високи нравствени черти.
2. Апостолските деяния на светеца в три дипломатически мисии – при сарацините, хазарите и великоморавците.
Житейският му образ е апостолски тип. Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния, свързани с богатата политическа, духовническа и писателска дейност на Константин Философ. Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов. Благочестието, с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен, и като духовник. Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на Моравската мисия, която приема да изпълни, въпреки, че е уморен и болен. С Божието просветление, изнамира една съвършено нова азбука – глаголическата , предназначена за просвещение на славяните в Европа на техния роден език. Константин – Кирил не само превежда свещените текстове на този език , но и съчинява оригинални творби с високи художествени качества.
3. Полемиката с триезичниците.
С апостолска жар и завладяващо красноречие славянският първоучител защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, литература и писменост. Той не само убеждава враговете си, но предизвиква и техния срам. Кирил е безпорният победител в диспута. Неговите опоненти са заклеймени.
4. Смъртта на героя и съдбата на чудодейните му мощи
Моравската мисия на Кирил завършва в Рим с освещаването на славянските книги от папата, с което се признава официално правото им на съществуване. Смъртта на светия мъж е възприета като божествен знак за римляните и те го погребват в църквата на светеца, чиито мощи той е донесъл в Рим и се прекланят там, защото започват да стават много чудеса.
ІV. Заключение
Пространото житие на Кирил се смята за първото оригинално житие в старобългарската литература То изгражда образа на един възвишен, гениален и всеотдаен свят човек. Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието, което всъщност е светлина на духа и смисъл на земния живот на човека.
според “Пространно житие” на Кирил
І. Увод
Под знака на една ожесточена битка между античния и християнски свят, в процеса на налагане на новите ценности Кирил и Методий създават нов духовен ориентир за новопокръстилите се славяни чрез откритата от Кирил уникална писменост и началото на книжовност на техния роден език. Тъй като времето, за съжаление, оставя несигурни свидетелства, за личността на Кирил можем да съдим предимно от творбите, посветени на него, в които откриваме явна смесица от достоверни факти и легендарни разкази в стила на популярните тогава жанрове като житие и похвално слово. Пространното житие на Кирил е отклик на естествения култ към Първоучителите на славянските народи.
ІІ. Теза
Култът към личността на Константин –Кирил Философ след канонизирането му за светец всъщност е култ към божественото познание. Нееднократно в житието се споменава, че той с помощта на Бога овладява удивително бързо знанията, които вече са известни, и търси все повече нови извори, жаден за нови знания през целия си живот. Пространственото житие на Кирил не случайно набляга на неговата просветителска роля в живота на славяните. Това всъщност е най-важната мисия в живота му, на която той подчинява най-много усилия и творческа енергия. Искренната му и чиста вяра в Бога му отварят вратите към познанието и го подготвя за по-нататъшните му изяви като християнски мисионер.
ІІІ. Доказателствена част
1. Детството и юношеството на Кирил
Кирил е богоизбран и специално изпратен от милостивия и щедър Бог да изпълни велика мисия сред славяните – да ги просвети и насочи в светлината на Божиите заповеди. Светостта на героя е статично качество, дадено му по рождениеи утвърдено чрез богоугодни деяния.
За кратък срок той изучава много и разностранни науки и изкуства. Придобива задълбочени познания по геометрия, диалектика, риторика, астрономия, словестност. Освен с ерудиция, той се отличава с голямо прилежание, крепък нрав, интелектуални способности и високи нравствени черти.
2. Апостолските деяния на светеца в три дипломатически мисии – при сарацините, хазарите и великоморавците.
Житейският му образ е апостолски тип. Затова житиеписецът подбира подходящи моменти и деяния, свързани с богатата политическа, духовническа и писателска дейност на Константин Философ. Своята готовност да работи за духовното развитие на цели племена и народи Константин доказва и с активната си дейност като книжовник и богослов. Благочестието, с което е запомнен от съвременниците си е присъща за него и като учен, и като духовник. Това се потвърждава от неговата саможертвоготовност при изпълнение на Моравската мисия, която приема да изпълни, въпреки, че е уморен и болен. С Божието просветление, изнамира една съвършено нова азбука – глаголическата , предназначена за просвещение на славяните в Европа на техния роден език. Константин – Кирил не само превежда свещените текстове на този език , но и съчинява оригинални творби с високи художествени качества.
3. Полемиката с триезичниците.
С апостолска жар и завладяващо красноречие славянският първоучител защитава правото на всеки народ да изгражда собствена култура, литература и писменост. Той не само убеждава враговете си, но предизвиква и техния срам. Кирил е безпорният победител в диспута. Неговите опоненти са заклеймени.
4. Смъртта на героя и съдбата на чудодейните му мощи
Моравската мисия на Кирил завършва в Рим с освещаването на славянските книги от папата, с което се признава официално правото им на съществуване. Смъртта на светия мъж е възприета като божествен знак за римляните и те го погребват в църквата на светеца, чиито мощи той е донесъл в Рим и се прекланят там, защото започват да стават много чудеса.
ІV. Заключение
Пространото житие на Кирил се смята за първото оригинално житие в старобългарската литература То изгражда образа на един възвишен, гениален и всеотдаен свят човек. Житието на Кирил може да бъде определено като възхвала на стремежа към утвърждаване на духовните ценности и стремеж към познанието, което всъщност е светлина на духа и смисъл на земния живот на човека.
Абонамент за:
Публикации (Atom)